При бързото производство се прилагат правилата на общото исково производство на ГПК. Необходимо е да се подаде искова молба. Срокът за придвижването е кратък. В деня на постъпването на исковата молба с приложенията съдът е длъжен да изпрати на ответника пълен препис на документите. В 7-дневен срок ответникът трябва да отговори писмено с посочване и представяне на всички доказателства.
Предвидени са два срока. В петдневен срок след изтичане на срока за отговор съдът на закрито заседание следва да се произнесе по допускане на доказателствата и насрочва делото за след петнадесет дни.
Съдът следва да обяви решението си с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, с което се приключва разглеждането на делото. Когато е налице фактическа или правна сложност (продължително време за събиране или за проверка на доказателства), съдът по искане на ответника може да постанови делото да се разгледа по общия ред.
Има процедура, при която по административен ред се възстановява владение на недвижим имот. Това се извършва от районния съд.
Тази процедура се прилага в следните случаи:
1. Когато едно лице е лишено по насилствен или по скрит начин от владението си на недвижим имот;
2. Когато допуснат в имота ползвател откаже да го напусне след покана за това.
В тези случаи препоръчително е предварително да се използва нотариална покана или писмено предупреждение (с подпис, че е получено). След това в едномесечен срок от връчването на поканата (предупреждението) или от отнемането на владеенето се подава молба (не искова).
В седемдневен срок след получаване на молбата съдът трябва да провери изложените в нея данни, като се вземат предвид и обясненията на извършителя. След като се увери в истинността на твърденията на молителя, съдът издава заповед за възстановяване на владението върху имота. Тази заповед подлежи на незабавно изпълнение. За това са ангажирани полицията и кмета. В заповедта може да се включи и глоба за нарушителя.
Заповед за възстановяване на владението може да се издаде и когато нарушителят е неизвестен, а това често се случва в практиката. При обикновените съдебни процедури незнаенето на данните на нарушителя е достатъчно, за да се осуети каквато и да е процедура по ГПК.
В тридневен срок от произнасянето на заповедта от Районния съд тя може да се обжалва пред председателя на съответния Окръжен съд. Същото важи и при отказ да се издаде заповед от Районния съд. Окръжният съд е длъжен също в тридневен срок да се произнесе по жалбата при същите данни, т.е. без да се представят нови доказателства. Произнасянето става с определение, неподлежащо на обжалване.
Съдебни такси по производството за възстановяване на владението върху недвижим имот не се заплащат при подаване на молбата. Таксите се възлагат като задължение върху страната, против която е взето решението.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ!
Според Конституцията гражданите не следва сами да защитават правата си. Необходимо е да се потърси съдебно съдействие и закрила. Собственик, лишен по насилствен начин от владение на имота си, не следва да предприема сам действия за изгонване на натрапниците, тъй като ще попадне под ударите на закона за извършено престъпление (например "самоуправство").
ЧАСТЕН И ДЪРЖАВЕН СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛ
Законът за частните съдебни изпълнители започна да действа след февруари 2006 г. с приемането на всички подзаконови нормативни актове. Според закона на 30 000 души трябва да има един съдия-изпълнител. Очаква се за София частните да бъдат около 40, а за страната - 240. Частните ще действат на територията на окръжните съдилища (там трябва да поддържат кантора с определено работно време), а държавните ще са към районните, както до сега.
Частните съдебни изпълнители ще вземат възнаграждение като процент от свършената работа и то ще зависи от вземането. В момента таксите, които се дължат на частния и на държавния съдия-изпълнител, са едни същи (ДВ, бр.35, 28.04.2006 г. и изменение на Тарифа №1 към Закона за държавните такси).
Правомощията на частния съдия-изпълнител са същите като на държавния:
- да иска съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица и организации, които трябва да откликнат;
- да получава достъп до съдебните и административни служби (включително данъчните, НОИ и др., които водят регистри за имотите на длъжника);
- да проучва имущественото състояние на длъжника;
- да прави справки, да набавя документи и др.;
- да определя начина на изпълнението;
В новия ГПК са описани случаите, при които длъжникът може да обжалва действията на държавния или частен съдия-изпълнител, който го е ощетил и да заведе дело срещу него.
Жалбите се подават до Окръжния съд там, където е мястото на изпълнението не по-късно от 7 дни след извършване на действието (ако страната е присъствала на него или е била призована), а в останалите случаи - от деня на съобщението. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.
За грешките на държавните съдия-изпълнители отговаря държавата, а за частните - самите те. Например: съдия-изпълнителят ще плати компенсации, ако е продал единственото жилище на длъжника, ако търгът за него не е бил разгласен по реда, предвиден в закона, ако са допуснати нарушения при наддаването или не е даден на този, който е предложил най-високата цена. Може да е налице неправилен отказ да извърши някое изпълнително действие или проявява бездействие.
Когато длъжник не се подчинява на съдия-изпълнител и върши точно обратното на това, което трябва, се глобява.