РАЗПОРЕЖДАНЕ СЪС СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

Имот, който съпругът е придобил по наследство, дарение, или преди сключване на брака (закупуване) е лична собственост. По принцип с него той се разпорежда самостоятелно и еднолично без да се нуждае от съгласието на другия съпруг (чл. 24 от Семейния кодек.

Ако съпругът, собственик на семейното жилище, притежава и други имоти, няма пречка да се разпорежда с тях еднолично и свободно, без да иска съгласието на другия съпруг.

Когато имотът е жилище, в което живее семейството му и се задоволяват жилищните нужди, то съпругът може да се разпореди с него (да го продаде или дари) само със съгласието на другия съпруг (чл.23 от СК). Налице е ограничение на личната собственост, въведено с оглед на закрила на семейството, неговото благополучие и отглеждане на децата. Тук е в сила конституционния принцип, установен в чл.14 от Конституцията на България: „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото.”

 

Другият съпруг трябва да даде съгласие пред Нотариус и подписът му да бъде заверен нотариално. Той не е страна по сделката, нито придобива някакви права и задължения по нея. Това е само едно допълнително законово условие за сделката. Ако съгласие липсва, разпореждането с такова жилище може да се извърши с разрешението на Районния съд, след като съдията установи, че то не е във вреда на децата и семейството. Такава преценка се прави при всеки отделен случай.